- :: LevskiFC.com

През лятото на 1926 г. Столична софийска община подарява една художествено изработена купа на Софийска спортна федерация (ССФ) с пожелание за нея ежегодно да се състезават футболните клубове от града.
Купата е наречена “Улпия Сердика”, т.е. на името, което градът е получил по време на римския император Улпий Траян (98-117 г. от н.е.). Именно в този период за първи път градът от обикновено тракийско селище се превръща в главен град на римската провинция Вътрешна Дакия с автономно управление, градски съвет и свое народно събрание. Това е всъщност началото на превръщането на днешна София в общопризнат център на Балканския полуостров. В първия турнир, организиран през есента на 1926 г., участват само шестте клуба от I-ва Софийска футболна дивизия. Това са Левски, Славия, ФК 13, АС 23, Спортклуб и Шипка. Както се и очаква, до финала стигат двата фаворита Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври с.г. на игрище “Юнак”. След по-добра игра през първото полувреме “белите” повеждат с 1:0. Второто полувреме е на Левски и с два гола на Ас.Пешев и К.Мазников “сините” стават първият носител на Купата. Тимът на победителите е в следния състав: П.Иванов, Ас.Христов, С.Янков, Г.Матеев, Ив.Радоев, К.Ефремов, Н.Петру
нов, Н.Лозанов, Ас.Пешев, К.Мазников и Ас.Панчев.
Във втория турнир се включват и тимовете от новообразуваната II-ра Софийска дивизия. Така броят на участниците нараства на 12 тима. Той започва през лятото на 1927 г. и се проточва неимоверно дълго чак до пролетта на 1928 г. Фаворитите Левски и Славия отново нямат проблеми да стигнат до заключителния мач. Левски леко отстранява Сердика с 5:0 и Борислав с 3:1, а Славия първо се справя със Спортклуб с 3:1, а сетне и с България с 4:1. За съжаление финален мач не се играе. Причината е протестът на Левски, че във втория мач Славия използва нередовен състезател. Става дума за вратаря на Сердика Н.Спиров, който няма състезателни права при “белите”. Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че “турнирът не е официално състезание”. Това е повече от смешно, тъй като турнирът се администрира именно от ССФ, а в него никой друг клуб не използва състезатели без редовни права. Споровете не довеждат до решение на казуса и финалът не се играе. Така II-рия турнир остава без победител.

Третият турнир, който се играе през 1930 г., събира 14 участника. Този път жребият е дирижиран и в първия кръг клубовете от I-ва дивизия не се срещат помежду си. Левскарите побеждават с лекота в първия кръг втородивизионния Ботев-Гладстон 30 с 5:0, а във втория Раковски с 3:0. Но в третия кръг по волята на жребия срещат фаворита Славия. Въпреки че мачът е на игрище “Славия” до Руски паметник, “сините” се налагат след голяма борба с 3:2 след голове на М.Лозанов, Н.Николов и Ас.Пешев и така отиват на финала.
Другият финалист е ФК 13, който последователно отстранява АС 23 и Шипка. Финалният мач се играе на 20 април 1930 г. на игрище “Юнак” под ръководството на съдията Т.Атанасов. Левски играе в състав: Вл.Ватев, С.Янков, Н.Николов, Н.Лозанов, Н.Димитров, К.Ефремов, К.Жеков, В.Василев, М.Лозанов, Ас.Пешев и Ас.Панчев. След два гола на лявото крило Ас.Панчев левскарите побеждават с 2:0 и за втори път печелят купата.
Четвъртият турнир през 1931 г. е още по-масов. В него се включват дори някои клубове от III-та Софийска дивизия (Свобода, Владислав, Хоментмен) и числото на участниците достига 16 тима. Ходът на борбата от предната година се повтаря, като до финала отново стигат Левски и ФК 13. “Сините” последователно се налагат над Раковски - 6:2, Свобода - 4:1, Шипка - 5:0, а ФК 13 над Хоментмен - 13:0, Спортклуб - 1:0 и АС 23 - 3:2. Куриозът на този турнир е победата на Шипка над Славия с 5:1 във втория кръг.
Финалният мач на 4 август 1931 г. е на игрище “Славия” при съдия Н.Досев и носи за трети път Купата на Левски, който побеждава убедително с 4:1. Съставът на победителите е: Р.Мазников, Ал.Христов, С.Янков, Ас.Димитров, Н.Димитров, К.Ефремов, К.Жеков, В.Василев, М.Лозанов, Ас.ПешеВ, Ас.Панчев. Головете отбелязват: К.Жеков, М.Лозанов, Ас.Пешев и Ас.Панчев.
Новата победа на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Съгласно регламента на турнира клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно.

Независимо от това V-тия турнир през 1932 г. отново събира 16 участници. Той показва силните амбиции на двата водещи столични клуба Левски и Славия. Левскарите се стремят към нова победа, която би била четвърта в турнира и трета по ред, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея. “Белите” пък от своя страна неистово желаят да победят, тъй като вече пет години купата им убягва. Този път организацията от страна на ССО е по-стегната и всички мачове се изиграват в течение само на месец май. Левски последователно побеждава Вихър-Требич със 7:0, ФК 13 след 2:2 и в преиграването 4:2 и Шипка с 2:1 след продължения. Пътят на Славия е по-лек - 2:0 срещу Изгрев, 8:0 срещу Борислав и 1:0 срещу АС 23.
Финалът на 22 май се играе на игрище “Юнак”, а съдия е най-добрият арбитър по това време Ив.Батанджиев. С гол на Ас.Пенчев през второто полувреме Левски пак побеждава с 1:0. Съставът на победителите е Р.Мазников, С.Янков, Н.Николов, Н.Димитров, К.Ефремов, К.Жеков, В.Василев, М.Лозанов, Ас.Пешев, Ас.Панчев.
Но финалът има продължение. ССО обявява при награждаването, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Това неочаквано решение е посрещнато подобаващо от ръководството на Левски. Неговият председател д-р П.Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че Левски повече няма да играе в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент. Така клубът, който в петте поредни турнира не познава загуба и спечелва 16 победи и прави само един равен мач (през 1932 г. с ФК 13), като постига 63 гола срещу 14 на своите противници, преустановява завинаги участието си в това много популярно за това време състезание.
След 1932 г. турнирът има още издания. За съжаление някои от тях не завършват, а постепенно и интересът към него намалява. Дори в последните турнири не участват изобщо клубове от I-ва Софийска дивизия. Ето впрочем победителите в тях: VI турнир 1933 г.- АС 23; VII турнир 1934 г. - Славия ; VIII турнир 1935 г. - Ботев; IX турнир 1937 г. - Шипка; Х турнир 1939 г. - не завършва; XI турнир 1941 г. - Шипка; XII турнир 1942 г. - Княз Кирил.
Послеслов: Понастоящем купата “Улпия Сердика” след дълги митарства се съхранява там, където й е мястото - в музея на Левски на стадион “Георги Аспарухов”.